Мъглите
Мъглите, майко, все с мене ходят, мъглите, майко, ме пият. Денем не се виждам, нощем не се чувам – веке само имам ази тез мъгли. (х2) Мъглите, майко, са мойто либе, мъглите, майко, аз любя. От тях правя кòси, от тях правя снàги – те са мойте жèни, мойта тиха смърт. (х2) В мъглите, майко, тебе те изгубих, в мъглите, майко, съм сирак. Нямам нито къща, нямам нито лѝце – аз съм речен камък връз суха пръст. (х2)