Роза
Останала далеч от самотата ще откъснеш лист от нежна роза и чувствайки се център на земята ще поемеш щастие свръхдоза. Опиянявай, скъпа, опиянявай моята душа с огнени очи и не забравяй, скъпа, не забравяй че сбъдват се нашите мечти. А на прага на морето стоят разпилени хиляди души и горе нейде на небето радва ни се Той, присвил очи. Защото вижда в моя поглед, как се отразява твоята душа и знае, че за нас ще бъде пролет всичко до края на света. На розата ги няма веч листата похаби ги ти с нежната си страст и остáви ми дори рана на устата, но тя е обща – аз съм вече твоя част.