Омир
- Отвори ми, Омире, отвори ми и кажи какво ще правим в тези тъмни години. - Какво ще правим? Какво ?Какво? - всеки ден някой пита ме това, но правилния въпрос, слепецо, е: Защо?. Защо сме ние вече толкоз прости? Защо все нещо ни боли, когато си зададем въпроса: „За да виждаш, трябват ли очи?” Не трябват ! Ето аз съм сляп, но знам до болка Ахиловите грешки, а ти приятелю макар и млад, ще стъпиш гордо в реда на ръководените пешки. -Ръководени от кой?Какво? Защо си правиш тез игри словесни? А не съм пешка, а ядро на творци, блестящи и известни! -Ядро ли! Ти си просто захвърлен меч, в полята около троянските врати и да крещиш „Отвори ми, отвори!” Хектор няма да го стори, ами ще гледа как изгаряш ти, в пламъците гнусни на слепотата. - Но чакай!Как така, ами душата? Аз съм известен творец на стихове, слова и песни, и всички изкуства са ми тъй лесни, как ще ме наричаш ти слепец. - Наричам те! И дори ще го напиша на надгробния ти, още ей сега, защото ти за