Останаха боклукджиите,
разсипаните лимони
и спомените само
по улицата.
Разхождам се.
Лицата са познати,
когато просветва цигарата,
и непознати,
когато излиза димът.
Тихо е.
Очаквам букети,
а намирам фасове –
ако ги разцепя
ще приличат на цветя.
Правя го.
От бъркалките
ще станат чудни дръжки,
с тях ще ги засяда
под светещите прозорци.
Време им е.
Нека са разцъфнали
до сутринта;
като ги намерите,
полейте ги.
