Писмо за Ингрид
Здравей, Ингрид, Пиша ти това писмо без смисъл, защото той тук расте само през лятото. Права беше много студена страна се оказа. Както знаеш, даваха само 20 кг. багаж, та не можах да взема повечето от темите ни за разговор. Тези, които взех, сега ми изглеждат глупави. Ще ти говоря за времето: То е доста по-мълчаливо от това при нас. Стича се леко по идеално правите им тротоари и си мисли за разни неща, без да ти обръща внимание, без да се натрапва и рядко чупи прозорци... Абе, скука като цяло. Започнах дори да уча: колкото повече микроконтролери тъпча в главата си, толкова повече се засилва смехът на златния Моцарт: "От тия полупроводници ще станеш получовек" - сякаш казва ми. От ученето започнах да схващам доста от нещата наоколо. Като цяло живея в някакъв Параграф 22 – всичко се повтаря, хората се държат с мен така, както аз с тях и винаги се блъскаме поради този факт. Все едно да опиташ да пипнеш отражението си в огледалото – винаги се появява пръст, който е точно като