Без око
Срещах го в големия магазин. Той беше заринат от консерви и буркани и сякаш чакаше някого. Никой от минувачите обаче не го забелязваше, ами само, минавайки покрай него, изскимтяваше „Нямам късмет”. Аз реших да му помогна в забелязването и наблъсках част от консервите в пазвата си, след това зачаках с него. Този път хората дори започнаха да добавят „Защо се родих, мамка му?” към гореспоменатия слогън и пак тъй невъзмутимо отмиваха. След това, видимо раздразнен, аз го цапардосах по носа, мислейки, че като му придам повече площ ще стане по-приложим на пазара. Той дори не гъкна, а само се огледа в една лъскава витрина, пълна със салами. Новата форма му се хареса явно. Неразбирайки, що за човек може да е, аз също се огледах в същата витрината отчаяно. Тя беше станала нерефлектираща. Обърнах се към него въпросително, а той се ококори. Подиграваше ми се. В този момент разбрах, че е без едно око. Опитах се да го запитам какво му се бе случило, но точно тогава дойде едно дете и започна да изси