Без око

Срещах го в големия магазин. Той беше заринат от консерви и буркани и сякаш чакаше някого. Никой от минувачите обаче не го забелязваше, ами само, минавайки покрай него, изскимтяваше „Нямам късмет”. Аз реших да му помогна в забелязването и наблъсках част от консервите в пазвата си, след това зачаках с него. Този път хората дори започнаха да добавят „Защо се родих, мамка му?” към гореспоменатия слогън и пак тъй невъзмутимо отмиваха. След това, видимо раздразнен,  аз го цапардосах по носа, мислейки, че като му придам повече площ ще стане по-приложим на пазара. Той дори не гъкна, а само се огледа в една лъскава витрина, пълна със салами. Новата форма му се хареса явно. Неразбирайки, що за човек може да е, аз също се огледах в същата витрината отчаяно. Тя беше станала нерефлектираща. Обърнах се към него въпросително, а той се ококори. Подиграваше ми се. В този момент разбрах, че е без едно око. Опитах се да го запитам какво му се бе случило, но точно тогава дойде едно дете и започна да изсипва още консерви върху него. Аз го изритах в лявата капачка, но то само се изсмя и каза „Няма да им отвориш очите така..”. После избяга. Аз се обърнах обратно към него… Направих подобна на неговата физиономия. Той бе изчезнал, оставайки силуета си, очертан от консерви.
В една от консервите, приютени в моята пазва, намерих окото му. Дълго се чудих какво да го правя и най-сетне реших да си го сложа на пръста като пръстен. От този ден нататък много ръце се отъркаха в моята. Сякаш държах нечие красиво бедро. Голяма част от тях дори упорито ме преследваха и ми се хвалеха, колко много съм им помогнал. Съдбата била вече на тяхна страна казваха и твърде много ме уважават. Чувствах се като онзи странен пастор, който всички търсят, мислейки, че е намерил чадъра на свети Петър. Разбира се, макар и консервирано, окото започна да се вмирисва и впоследствие съвсем изчезна. Отначало идиотите не забелязваха, че го няма, и бяха учтиви, но една зимна нощ, точно пред познатия магазин, ме нападна огромна тумба побеснели хазартозависими и с лекота ми бе извадено едно от истинските очи.
В момента и аз стоя в този магазин, чакайки някой да ме забележи. За сега няма надежда да получа нещо различно от консервирани чужди мечти и буркани пълни с амбиции, но поне разбрах нещо: Късмета не е бил онзи нещастник, не съм и аз – той  е в интереса. Интересът, който проявих към него; интересът, който предизвикваше „прогледналият” ми пръст; интересът, който (ако четеш още) съм предизвикал у теб.