Защо пишете, за Бога?
Това е тъп въпрос на пръв поглед за литературен сайт. Та нали уж писането трябва да е наша необходимост, все едно да се питаме защо ядем; само дето аз смятам, че именно отговорът на този въпрос ще ви даде нови кръгозори.
Отначало аз пишех просто от необходимост, намирах се в някаква дупка и това беше единствения начин да комуникирам, адекватно и откровено. Естествено това стана в условията на любовна връзка, но, както знам, хората надскачат себе си най-често тогава. След това започнах да си задавам този въпрос и се появи и друго писане, вече изместено към мене. Е, за съжаление тръгнах по-глупавия път на себеоткриването, което сега знам, че става само чрез другите; но поне така се роди влечението ми по прозата. След това ви е ясно какво е станало – конкурси, самочувствие, породено от заблудата, че съм се научил да пиша всичко, но прозата не върхът…Въпросът стоеше и чакаше пак да го задам. Отговорът този път ме отведе до най-живата част на литературата (поне според мен) – драматургията. Сега за радост вече съм претръпнал откъм излишно самочувствие, но драмата, както знаем, има защитни механизми срещу него – все пак това е колективно изкуство и няма как да бъдеш сам в него, няма как ти да си най-отгоре.
Чудите се защо пиша това сега? Ами просто съм събрал на едно място: манията за себеизразяване, разтегливото величие на прозата и вечната надеждата за положителен отзвук (на зрителите) при драмата. Демек голямо развитие не съм постигнал, задавайки си този въпрос, но поне съм се научил да ги събирам, да ги използвам заедно. А сега да видим вие какво ще отговорите… Най-добре това да стане в коментарите, но знам ли, може да искате да сте отгоре, така че където щете го слагайте. Чао!