За камъните и техните очи
https://www.youtube.com/watch?v=X7wvAQ5nkBQ Ще кажа, че беше със сини очи, че отново носеше резедавото си палто и накрая – че имаше вилица в едната ръка. Въпреки че аз на практика не виждах нищо, защото блатото постоянно беше покрито с разноцветни пàри. Чувах само гласа ѝ: - Подредила съм ги по цвят, няма как да ги сбъркате, зелените са първи! – каза тя и после си тръгна. Тя беше от тези, които шлифоваха камъните. Те населяваха една пещера малко над блатото и винаги, когато ни носеха нова партида, идваха с някакво оръжие, защото се страхуваха от мечока, които ни надзираваше. Мечока отговаряше за цялото блато и не беше особено страшен, но тези от пещерата не го разбираха. Моята работа беше да търкалям камъните в калта, имаше и още двама, които описваха резултатите някак, невиждайки също нищо. След това тези, които имаха сетива, проверяваха дали камъните още светят. Нито ние в блатото, нито мечока, нито дори тези от пещерата не можехме да знаем дали сме си свършили ра