Студ,
мазохистичен стон,
път
към черен празен бряг.
Как ли ще се проврат
твоите лъчи в мен
отново?
Без слово
дали ще ме победят?
Студ.
Спрях те аз, когато
ти
към мен летеше с жар.
Мечти ми трябват, знам,
нови, искриш и си
далече.
Повлече
ме снегът и пак съм сам!
Студ,
извиращ дълбоко
страх
от бъдната съдба.
За грях не съм сега
достоен, отново
женски смях
с влажен прах
очаквам наготово!
