Студ
Студ, мазохистичен стон, път към черен празен бряг. Как ли ще се проврат твоите лъчи в мен отново? Без слово дали ще ме победят? Студ. Спрях те аз, когато ти към мен летеше с жар. Мечти ми трябват, знам, нови, искриш и си далече. Повлече ме снегът и пак съм сам! Студ, извиращ дълбоко страх от бъдната съдба. За грях не съм сега достоен, отново женски смях с влажен прах очаквам наготово!