Завий ме отново с надежда,
завий ме – студено е така,
и нека топлината се процежда
дълбоко в новата мечта.
Несподелена, но все пак дълбока,
несподелена – искам я такава,
макар да е най-вероятно едноока…
Да, и без твоята благословия става.
Защото от нея имам силна нужда,
защото…Стига с тези обяснения,
скопени безмълвни проявления,
изгаряща до болка вяра в знамения…
Самотата, мила моя, така не се пропъжда.
