Проклятието на умната жена
Беше от онези жени, които ти оставят метален вкус в устата. Стоеше леко приведена на масата в разкопчаната си риза, с пияния си поглед, с ръце недалеч от синьото боро, което постоянно пушеше, и разказваше разпалено за деня си с обичайната женска изчерпателност. Жорж мислеше за себе си и никак не я забелязваше, въпреки че постоянно говореше за червилото ѝ и ѝ палеше цигарите. Тя не очакваше нещо по-специално от него тази вечер, ами просто реши да разходи суетата си, която вече беше доста напълняла и имаше нужда от движение. Той смяташе, че най-забележителното нещо в нея беше смесицата от мъжки приказки и архаичната ѝ женска изтънченост, която му напомняше за началото на XX век. Базикаше я, че ще ѝ подари цигаре, с което може би по-малко ще размазва червилото си. Тя не искаше нищо да ѝ подаряват и вярваше, че размазвайки части от себе си наоколо щеше да постигне някаква нетленност – все пак фасовете се разлагаха много по-бавно от плътта. За мен най-забележителното в нея беше лицето ѝ,