Мия и Банкомата
Мия седеше, подпряла брада на лакътя си, под софийските сенки. Срещу нея се мъдреше лицето на гологлавия, който с охота преглъщаше пицата си, гледайки настрани към улицата. Мия мислеше за приятелките ѝ, които много ѝ напомняха на създанията от съседната маса, които сякаш единственото нещо, което можеха, беше да държат с прекършена китка цигарите си. Мислеше и за разкрачените крака на гологлавеца, които със сигурност шареха под маста. Всичко това я отегчаваше още повече и тя реши да започне да цитира наум злобни коментари от нейния блог с надеждата да се развесели малко. След като и това не помогна, започна да шари в пространството с дългата си, досадно права, черна коса, рисувайки може би един друг свят. Наоколо всичко беше тихо, толкова тихо, че Мия чуваше как зъбите на гологлавия се допираха, прегърнати от почти суровото тесто. Чуваше го и това не я дразнеше, ами нещо повече тя се чувстваше като на концерт, на концерт на лакомията. Лек ветрец постепенно започна да обгръща тял