In principio erat Verbum

  ти там запознавайки се искаше тъмнината ми сега  когато сме заедно си светла  и шумна   прибрах се в теб за да открия  че мога всичко особено в сряда  не говоря  за това  само те наблюдавам разделечаваме се  като махало и късно вечер когато те няма осъзнавам че тракането по стената  не е нечие щастие ами просто  разкачена жица връзвам я както ще вържа и теб когато отново поискаш тъмнината ми

някой иска някоя ахилесовата си пета няма те  искам нищо антракт  не говоря  има те  някъде артистична неканена извор  на азбуката ми нежна  и черна  неразбрано червена артерия  но  измамно нарязано аз някой иска някоя ахилесовата си пета

сгушена в тъмното както само ти можеш да изпъваш тъмното в мен изгоряла гола далеч посрещнала Слънцето с молитва донесена от солта косата ти ми говори винаги ще е така а сега си тръгни утре завинаги без планове ще сме ще си тук под дърветата в мен в теб както само ти можеш да изпълваш луната в очите ми ми каза тъмнината когато е къдрава