Въпрос
: „Ти живял ли си половин година без ток заедно с раково болен родител?” Не беше зададен само към мен, но само аз казах нещо, казах „НЕ”. До преди този въпрос си бях изградил мнение, че този човек е весел, общителен и сприятеляващ се лесно с хората, демек живее в продължението на The O.C. , но след това образа се зацапа. Изведнъж цялата му радост се оказа предизвикана като противовес на нещо огромно и черно, което живееше в него, набутано му от съдбата и оставено да се развива спокойно. Той явно просто търсеше другата крайност, когато е след другите, а за себе оставяше тъмното жилище и нежеланото очакване за чуждата смърт. Разбира се, това са си мои разсъждения за него – той си е просто непознат, срещнат случайно. Мое беше и споходилото ме успокоение на рибата, която гледа от аквариума как събратята ѝ се мятат по масата. После заваляха и съмненията, че това може и да е просто някаква провокация, а накрая дойде и мълчанието ми. Сетих се обаче, че за подобен човек ми беше говорил мо