Неделя
Стъпките трябва да са ти уверени, когато влизаш в тази галерия, защото ти престой среща със сънищата. Аз съм един обикновен наблюдател, незнаещ дори темата на изложбата – довлечен тук от грубата ръка на съдбата, но не сте ли и вие такива? И ето вече съм вътре, а наоколо всичко празно, зад мен високи каменни врати, а пред мен паркет, сякаш излъскан от редник Толстой ( „Сибирският бръснар”). Ето ги и стълбите – дано горе е по-пълно. Качвам се по тях и постепенно осъзнавам, че празният съм аз – изпразнен от глупост. За да видя този факт, голяма роля изигра скърцането на паркета, което сякаш стресна вътрешния ми Аз и изтри замъглените му очи. Сега вече виждам и като дете, изведено за първи път навън, се радвам на светлината. Не, не тази от лампите, ами друга, наречена поетично – духовна. Дълги коридори, широки стаи -всичко около мен се ми усмихва с архаична закачливост и аз, потопен в едно ново море, се чудя на кой бряг първо да обърна внимание. Изборът не е труден, защото пред м