Хипарката
- Прочети го не го преписвай – каза хипарката. - Чакай де! – отвърна брадаткото Ние се намирахме в добре познатата теснолинейка, пътувайки за нарко-столицата на пазарджишка община град Септември. Тя бе може би с 10 години по-млада от с светлосини очи, отиващи на пуловерът ѝ и пусната коса, допълващи липсата на сутиен. - Не ти се е получил много добре ритъмът – каза той. - Не е важен той! – сложи краката си върху него тя. - Искаш ли хляб? - Разбира се. Само хлябът подхранва мозъкът – отвърна тя и се засмя. – Всъщност на теб по ти трябва, кръвта ти май е към друго място се е запътила. Зад мен седяха група овехтели лелки, продаващи ракия на пазара във Велинград. Те, разбира се, си говореха за лук, и по-точно за белишки лук, който често плашеше старците с своя червено-лилав оттенък, напомняйки им как бяха се сдобили с деца. - Обичам да ми говорят за секс, докато пътувам - отвърна синеочката. - Знам ! - Знанието е сила – каза тя и захапа франзелата все едно бе маркуч, с който щ