Хипарката

- Прочети го не го преписвай – каза хипарката.
- Чакай де! – отвърна брадаткото
Ние се намирахме в добре познатата теснолинейка, пътувайки за нарко-столицата на пазарджишка община град Септември. Тя бе може би с 10 години по-млада от с светлосини очи, отиващи на пуловерът ѝ и пусната коса, допълващи липсата на сутиен.
- Не ти се е получил много добре ритъмът – каза той.
- Не е важен той! – сложи краката си върху него тя.
- Искаш ли хляб?
- Разбира се. Само хлябът подхранва мозъкът – отвърна тя и се засмя. – Всъщност на теб по ти трябва, кръвта ти май е към друго място се е запътила.
Зад мен седяха група овехтели лелки, продаващи ракия на пазара във Велинград. Те, разбира се,  си говореха за лук, и по-точно за белишки лук, който често плашеше старците с своя червено-лилав оттенък, напомняйки им как бяха се сдобили с деца.
- Обичам да ми говорят за секс, докато пътувам -  отвърна синеочката.
- Знам !
- Знанието е сила – каза тя и захапа франзелата все едно бе маркуч, с който щеше да краде бензин.
Брадаткото се загледа през прозореца. Реката вече се размразяваше, под упора на пролетната страст. Дърветата подготвяха още не разтворилите се ръце за топлия вятър. Всичко празнуваше освен софиянци на които им беше свършила батерията на ipad-а и се чудеха каква е приликата между windows  и мръсния джам  на теснолинейката. Чудейки се те заспаха.