В ж.р
. Като папая си – тропически пъпеш, събрал с усърдие семки горчиви. Вечен огън си ти – пръскаш към мен жупел, а после очакваш искри учтиви. Като чиния си – просто изваяна, но винаги сложно нарисувана. Мандарина си ти – макар обелена, пак цялата с бял морал забулена. Като капачка си – затваряш празното, но и ловко капсоловаш живота. Нова пролет си ти – не е основното за теб времето, а новата рокля. Като цигара си – тровя се с теб жадно, без да знам защо си ми нужна дори. Галактика си ти – на вид епохална, но пълна с тонове умрели звезди.