.
Като папая си –
тропически пъпеш,
събрал с усърдие семки горчиви.
Вечен огън си ти –
пръскаш към мен жупел,
а после очакваш искри учтиви.
Като чиния си –
просто изваяна,
но винаги сложно нарисувана.
Мандарина си ти –
макар обелена,
пак цялата с бял морал забулена.
Като капачка си –
затваряш празното,
но и ловко капсоловаш живота.
Нова пролет си ти –
не е основното
за теб времето, а новата рокля.
Като цигара си –
тровя се с теб жадно,
без да знам защо си ми нужна дори.
Галактика си ти –
на вид епохална,
но пълна с тонове умрели звезди.
