Извратено
С ръка прониквам в теб, гърчи се влажно, мила моя; стени, пищи, дори дери, захапи ръката ми със злоба, ако искаш, но тя пак ще бъде в теб. С ръка прониквам в теб, дай душата си, затворена в лъжи, мечти изгонени; на мен с една сълза отронена във блясък чист, от теб е той с болка взет. С ръка прониквам в теб и не това е извратено, смешно, жалко или грешно; а да бъдеш с лице разкривено сам-самичък, застинал като предмет.