Извратено

С ръка прониквам в теб, 
гърчи се влажно, мила моя;
стени,
пищи,
дори дери,
захапи ръката ми със злоба,
ако искаш,
       но тя пак ще бъде в теб.

С ръка прониквам в теб,
дай душата си, затворена
в лъжи,
мечти
изгонени;
на мен с една сълза отронена 
във блясък чист,
                 от теб е той с болка взет.

С ръка прониквам в теб
и не това е извратено, 
смешно,
жалко
или грешно;
а да бъдеш с лице разкривено
сам-самичък,
                         застинал като предмет.