Цветето
Залата напомняше за старата си слава с своите плюшени седалки, механизирани дъски и странни проектори. Всяка жичка имаше своето предназначение, всяко нещо бe технически издържано – жалко че всичко беше вече остаряло. - И така… „arr” присвоява стойност „NULL”. Защо е така? Знае ли някой? - Защото сочи края на низа – отговори някой важно. - Браво, колега, точно така. Другите разбраха ли го, а? Има ли нещо ясно? Залата избухна в бурен смях, осъзнавайки, че въпросът „Има ли нещо ясно?”, беше много по-точен от стандартното „ Има ли нещо неясно?”, защото все пак това беше лекция по С . Един силует обаче не се смееше, даже не потрепваше, и приличаше на нещо, невписващо се в обстановката – нещо което рисуваше. - Какво правиш, за Бога? - Правя му портрет. - На тоя! Вместо това го слушай. Как ще се вземе иначе тоя изпит? - Не бери грижа… Виж, нали си приличат? – допълни нашата художничка и се зарови в листа. Тя беше като водно цвете, израснало на гола зелена ливада – всички около