В началото
Никога преди това не бях виждал такава птица, или поне така мислих, когато за първи път дойдох тук. Тя беше с бяло по крилата и с дълга опашка – понякога бяла, понякога черна. Беше жега, ние вървяхме по напуканата алея на парка, току-що бях се записал за общежитие при надутия дрозд, но не се чувствах развълнуван. Бащата вървеше пред мен и разказваше някакви истории от неговото студентство, някакви далечни неща от времето, когато българският идеал, че сме световна техническа сила, е бил още жив. Аз просто гледах наоколо и се надявах американските клишета за колежанския живот да се потвърдят. Всичко беше някак тягостно, някак тежко… Дали наистина това е българският Лас Вегас, както пишат навсякъде? След около месец, някъде към 9 сутринта, стоях пред блока и гледах към моята бъдеща стая. Изведнъж някакъв с дълъг нос дръпна пердето и грабна нещо лъскаво от перваза, аз се загледах в него – напомняше изключително много на свраките. След като се качих горе, разбрах, че той пак е от семейс