Писането е лудост
Огледай се наоколо, виждаш ли нещо познато, нещо ярко, нещо, заради което да си заслужава да зарежеш тази реалност? Ако е „да”, не чети повече, не се превъзнасяй в ролята си на съдник; но ако е „не”, тогава добре дошъл тук, където думите не са средство, а живот. Винаги съм се смятал за нещо повече, след като пиша; за нещо, което едва ли не свети, нещо чисто; но всъщност съм бил просто страничен наблюдател на истинския живот. Помниш ли кога за последно се помисли за безсмъртен, кога за последно искаше да бъдеш всичко, да получиш всичко. В такива моменти аз именно пиша, смятайки, че така ще бъда, че така ще съм. Но, за Бога, това води само до разочарование, до още и още думи, още и още холограми. Писането е великолепна страст, да, но то те издира жестоко, ако го оставиш; оставя те без сили, ако му се отдадеш; и винаги обсебва животът ти. Неусетно започваш да го търсиш постоянно, да се себеизразяваш с него, определяш се дори за творец. Смешник! За нищо на света обаче не трябва да го пре