Една година
Една година хора, дошли от някъде напудрени, апатични, горделиви и… обичащи другиго. Дошли и тръгнали изневиделица или нарочно; но винаги апериодично спрямо хоризонта на мечтата ми; разбулвайки анархията в сърцето ми. Една година вода, (взета от скелета на тяхната атрофия) с която поливах овошките, дънерите, истината, надеждата и амбицията си. Моята една година, стълбът на днешното, който оставих, вярвайки в чуждото. Една година дълбаене в главата ми на непознати имена, върху бели арки от спомени, с големи и криви букви като стари ауспуси Те бълваха само препоръки Учеха ме на мъгла. А нима? Една година не е достатъчна, за да изфирясат изгорелите им газове от града ми?