Една година
Една година хора,
дошли от някъде
напудрени,
апатични,
горделиви и…
обичащи другиго.
Дошли и тръгнали
изневиделица
или нарочно;
но винаги
апериодично спрямо
хоризонта на мечтата ми;
разбулвайки
анархията в сърцето ми.
Една година вода,
(взета от скелета
на тяхната атрофия)
с която поливах
овошките,
дънерите,
истината,
надеждата и
амбицията си.
Моята една година,
стълбът на днешното,
който оставих,
вярвайки в чуждото.
Една година
дълбаене в главата ми
на непознати имена,
върху
бели арки от спомени,
с големи и криви букви
като стари ауспуси
Те бълваха само препоръки
Учеха ме на мъгла.
А нима?
Една година не е достатъчна,
за да изфирясат
изгорелите им газове
от града ми?