Родопите

/песен на моята Анима/

Траки
I част
Звуци, далечни и греховни,
навлизат в моя сън… сега.
О, аз съм грешница, но помня
свещените искри на таз земя.

Помнете и вие пътници,
как магнетично златото искри,
защото иначе сте клетници
с празни думи в своите души.

На тях букви им не трябваха,
за да покажат всичко що блести.
Те пред себе си поставяха,
не мечти, а Евридикови очи.

И свиреха тъй както боговете
превръщат светлината във вълни.
Не, митове за тях не търсете –
в словата има винаги лъжи.

Да, те без Омир и хилядите му сюжети,
без бляскави герои, кървави земи –
предизвикаха в мен изстрадани куплети
за гората, която пред никой не мъчи.

Тя е майка и приспива своите рожби
с песни от престари времена.
Тя е сама, но усилия положи за нас…
Искам да съм достойна като теб жена!

И подобно твоите чеда мистични
да изградя енергийни ядра
в хората и лицата им безлични,
да засияят с нежна красота.

II част
Сълзи – безброй лъскави монети,
са пръснали върху твойта гръд
тез хора, подобни на комети,
и вървят по звезден път.

Неплашещи се от смъртта всезнайна -
тя  е просто най-кратък път
към теб и плътта ти омайна.
Майко, за тях ти бе светът!

И даваше им място за изява,
блага с които да творят.
И те, без да търсят слава,
бяха по-добри от всеки грък.

Защото не се залъгваха с митология,
с философия, и без да четат
познаваха човешката природа –
нищо не им беше за пръв път.

Те живееха безброй животи
и дори дребните неща 
украсяваха с Орфееви ноти.
Защо сега вече не е така ?

Майко, ти вечно ще прегръщаш
телата им до своята душа.
Майко, дано ме връщаш
по-често в оназ земя.

Където всичко е от злато
и смъртта гузно мълчи пред
погледите на жените и децата -
тракийски. Те са твоите искри!