Момиче в 11 мига
Момиче с кръв окапано, така невинно си отвънка, капката е нещо знаково нашепва: „душевност тъмна”. Момиче неокаляно и тривиално скромно в калта ли е оваляно, та пише тъй злосторно! Момиче вещица с наметало прозрачно омагьосала е в дрешника някое момче нещастно. Момиче, хапещо с живи страшни думи, захапа ме в очакване, но кръвта тече в съня ми. Момиче неизказано, с вина недоказана пише неподправено, с ръка ужасяваща! Момиче с демонична жажда към нещо, тъмно и далечно. Нагона ѝ ли се обажда или е по-дълбоко нещо? Момиче пред огледалото, ровещо в потайна външност… Отразява се само наметалото – тя е с вампирска същност! Момиче, търсещо в думите нещо силно, намерила ли е в живота същото или благоприличието ѝ и е свидно? Момиче до мене пишеше… Едва ли съм от разбиращите, но тогава тялото ми дишаше – за многопластие тя ми бе училище! Момиче, ще те срещна ли в дните ми достатъчно случайни? И аз май отивам в дрешника, четейки стихотворенията ти потайни.