Момиче в 11 мига
Момиче с кръв окапано,
така невинно си отвънка,
капката е нещо знаково
нашепва: „душевност тъмна”.
Момиче неокаляно
и тривиално скромно
в калта ли е оваляно,
та пише тъй злосторно!
Момиче вещица
с наметало прозрачно
омагьосала е в дрешника
някое момче нещастно.
Момиче, хапещо
с живи страшни думи,
захапа ме в очакване,
но кръвта тече в съня ми.
Момиче неизказано,
с вина недоказана
пише неподправено,
с ръка ужасяваща!
Момиче с демонична жажда
към нещо, тъмно и далечно.
Нагона ѝ ли се обажда
или е по-дълбоко нещо?
Момиче пред огледалото,
ровещо в потайна външност…
Отразява се само наметалото –
тя е с вампирска същност!
Момиче, търсещо
в думите нещо силно,
намерила ли е в живота същото
или благоприличието ѝ и е свидно?
Момиче до мене пишеше…
Едва ли съм от разбиращите,
но тогава тялото ми дишаше –
за многопластие тя ми бе училище!
Момиче, ще те срещна ли
в дните ми достатъчно случайни?
И аз май отивам в дрешника,
четейки стихотворенията ти потайни.
Момиче, може би си учудено
от директните ми думи,
кръвта е нещо принудено
от трънливите ти душевни друми!