Вълниста
Очи присвити нежно – две чаши със какао; коса пусната небрежно, лице потайно бяло. Селена ли те създаде, та си тъй загадъчно красива? Нежност или познание е нужно, за да се опитоми твоята сила? Устни, подканващи за допир – двери, водещи към болка; гърди прикрити – пристан топъл, ум огнен – слънчева двуколка. Хелиос ли е изплел косите ти, та са тъй заслепяващо искрящи? Кой ще успее да прочете мечтите ти, преминал през изкушенията ужасни? Бедра събрани срамежливо – музика, искаща покана; изражение предизвикващо учтиво, стил, усмихнал се в закана. И Орфей не би приспал разумът ти с нежната си арфа, той е дървен плаващ сал – нужен е потоп, а не музикална дарба. Ръка, нашепваща „сбогом” – студен утешаващ допир. Силует, рисуващ спомен – еротичен патетичен вопъл.