Очи присвити нежно –
две чаши със какао;
коса пусната небрежно,
лице потайно бяло.
Селена ли те създаде,
та си тъй загадъчно красива?
Нежност или познание
е нужно, за да се опитоми твоята сила?
Устни, подканващи за допир –
двери, водещи към болка;
гърди прикрити – пристан топъл,
ум огнен – слънчева двуколка.
Хелиос ли е изплел косите ти,
та са тъй заслепяващо искрящи?
Кой ще успее да прочете мечтите ти,
преминал през изкушенията ужасни?
Бедра събрани срамежливо –
музика, искаща покана;
изражение предизвикващо учтиво,
стил, усмихнал се в закана.
И Орфей не би приспал
разумът ти с нежната си арфа,
той е дървен плаващ сал –
нужен е потоп, а не музикална дарба.
Ръка, нашепваща „сбогом” –
студен утешаващ допир.
Силует, рисуващ спомен –
еротичен патетичен вопъл.
