In principio erat Verbum

Алистер Кроули     поискал от дявола и той да стане да стане дявол - дяволът разбира се му отказал. Блаватская поискала да стане богата - дяволът и дал да говори с мъртвите. Алберт Пайк поискал да знае всички езици - дяволът му дал да знае 20 мъртви и 20 живи езици. Сред тях обаче нямало църковнославянски, та Алберт наел Дънов да му превежда.  Дънов поискал да е самия Бог - дяволът му се изсмял и го заклел, че ще е плагиат на Блаватская. Последвали хиляди музиканти, които искали едно и също - дяволът си направил стандартен договор.  Когато Бог, преди Страшния съд, попитал дявола "Как са хората" - дяволът му казал "Само искат!".  

  “Огънят изпитва златото и среброто, а човекът с разум отлъчва лъжата от истината" Л - алфата ю - омегата б - братство о - общност в - вечност  Ту пардс: или одържевявяне на България или обългаряване на света История за Бог, дето се раждал, после властта го убивала, той възкръсвал - накрая имал дъщеря от проститутка, която ставала царица на Франция - може да измисли само някой, дето смята, че е взел мястото Му.. Но Етна и Йеллоустон чакат за парите на хората: 5лв - художник и идеалист 10лв - франкофон написал буквар за идиоти 20лв - трепал братя по оръжие 50лв - умрял в чужбина богат лигльо 100лв - родоотстъпник създавал лош имидж на България бългащината е обратнопорпоционална на цифрите 2 😊 22 - според Гал СъССом бог Хапи ще се ожени три пъти през идната година Ангелите: ама какво е това "иисус", дето само го повтарят? Мефистофел: може да е някакво възклицание като "ииху". Gott: не бе, просто търсят повод да говорят за себе си.. Докато Георги Илиев и останал...

„Ти, който знаеш къде съм, дай ми една бира“ „Не знам къде си“ „А бира все пак може ли“ „Не продаваме нищо на хора, които не знаят къде са“ „Доста скучно място сте си избрали ...

Водят ме 'за ръчичка' до танцувално сборище на паневритмия до хотел Москва. Ходим близо час – рано сутрин. София. Няма още кой да те псува, че пресичаш. Няма напрежение. Няка...

Етичният кодекс на фирмата  свършваше на върха на краката ти; сензорите, които правехме,  не издържаха на термошока ѝ -  бяха я наели само защото по нея калибрираха друг...

За четвърта поредна година и за последен път пътувах към Шумен за фестивала. Беше около 7:00 и излизахме вече от София, зеленото беше в чантата, както и зарядното за телефона, имаше и още тривиални неща; нямаше обаче познати лица наоколо – пак бях в различния вагон. Този път реших да не обикалям по влака, ясно беше, че ще има поне няколко човека, но някак ми хареса те да си останат само възможност и да не виждам реалните им лица. Зачетох биографията на Mano Chao, почти четири часа това правих, освен това пуших в тоалетната и гледах през прозореца – все обичайни неща, нещо ново беше само параноята, която си набих покрай полицаите, които обикаляха наоколо. Зеленото вече явно ми идваше в повече. В Шумен на гарата първия човек, когото видях, беше Джия, освен невероятно къдравата си коса, носеше и китара. След кратко обясняване тръгнахме по релсите – това беше доста кратък път, другите обаче си останаха на гарата, за да чакат такси.  Сред тях успях да мерна el presidente и трите влъхви, ...

Имаше дълъг канал или тунел – какво значение имаше, когато сънуваш. Лежах на земята около мен имаше доста хора. Те бяха на някаква улица и играеха на дама. „Когато стигнеш до края взимаш още една“ - говореше. „Нямам повече“ . Аз си гледах вените на ръцете – дланите бяха надолу – мърдайки с пръсти, карах вените да прескачат, бутани от сухожилията. Цял ден мога да правя това. „Да начертаем ново поле“. „За какво, нали ти казах, че нямам повече“. „Той ще ни даде“. Гледаха към мен. Едната дойде при мен: „Виж тук са ме снимали с него“. „Жена ми може да ни види“. „Какво?“ „Аз съм женен за ръката си – тя може да ни види“. Тя се върна при другата. „Абе, тоя няма нищо май. Говори, че е женен за ръката си. Пробвах да го накарам да ревнува, та да ме черпи, ма не стана – или стана – той все си гледа празно“. „Да ходим някъде другаде, ако искаш ти карай“. Събудих се на някаква ливада. Имах белег на лакътя. Нямаше никой. Или пък имаше - видях същите две: „Виж тук са ме снимали с н...

Ти си измръзналия пръст на Джак, търсещ чужда ръкавица, за да се стопли. Роуз е пияно, което скрибуца в нощта, потъвайки. Язовира е твърде малък, за да има кораб. Оцеляваш. Кат...

- Когато мъжете са заели поза "молещо се куче", ти в поза "кобра" ли си или правиш слънчевия поздрав и огряваш всички? - Зависи от мъжа

Бяха се появили по средата на нищото. Тя замина за Русия, той за Америка – имаше още какво да се прави по тях. След студената война двата полюса се бяха разбрали да създадат две същества, които да поддържат мира и да предотвратява бъдещи войни. Как щяха да го правят ли? Ами като цяло доста просто – със съществуването си. Те бяха създадени от ДНК, взета от праисторическа гробница и РНК взета от кръвта, събрана от цял свят – разбира се от неслучайни хора или по-скоро пратеници. Има доста книги, които обясняват как на земята имало паднали ангели, които помагали и тн. Таза книгa не за тях, ами за това, което те създадоха, за да ги обединява, защото тъй наречените „Управници на Света“ не се разбираха помежду си. Или пък това беше само като оправдание за пред хората. Не знам аз. Може би просто им бяха казали отгоре, че е време да се върнат назад към корените, за да приемат планетата Земя като пълноправна. Всичко това звучи налудничаво, но няма голямо значение това за мен, от една година с...