In principio erat Verbum

  “Огънят изпитва златото и среброто, а човекът с разум отлъчва лъжата от истината" Л - алфата ю - омегата б - братство о - общност в - вечност  Ту пардс: или одържевявяне на България или обългаряване на света История за Бог, дето се раждал, после властта го убивала, той възкръсвал - накрая имал дъщеря от проститутка, която ставала царица на Франция - може да измисли само някой, дето смята, че е взел мястото Му.. Но Етна и Йеллоустон чакат за парите на хората: 5лв - художник и идеалист 10лв - франкофон написал буквар за идиоти 20лв - трепал братя по оръжие 50лв - умрял в чужбина богат лигльо 100лв - родоотстъпник създавал лош имидж на България бългащината е обратнопорпоционална на цифрите 2 😊 22 - според Гал СъССом бог Хапи ще се ожени три пъти през идната година Ангелите: ама какво е това "иисус", дето само го повтарят? Мефистофел: може да е някакво възклицание като "ииху". Gott: не бе, просто търсят повод да говорят за себе си.. Докато Георги Илиев и останал

„Ти, който знаеш къде съм, дай ми една бира“ „Не знам къде си“ „А бира все пак може ли“ „Не продаваме нищо на хора, които не знаят къде са“ „Доста скучно място сте си избрали да се родите“ „Не съм избирал“ „Не си се и раждал – човек, който не ми дава бира не е излезнал от жена“ „Няма как да провера“ „Има ли смисъл да търся някой, който да ми продаде бира“ „Тук не харесваме странници“ „Да ти прочета ли моето“ „Ми не сега“ „Те знаят ли тази песен аз молко ще им я поизпея“ „Ей, не преписвай“ „Странник в...“ „Какво гледаш ти, бе“ „Еми текста“ „Имаше чалга, имаше реге, имаше още много трева..“ „А кой го държи това място“ „Това е училище“ „Аз бях до колата“ „Ти си странник“ „Дай си раницата“ „Всички са с отрязани панталони“ „На някой му звънна телефона“ „Ти си странник – минус 10 точки вече може и да не си – тук всеки е минус нещо“ „Аз дойдох да търся бира“ „Има само октопод“

Водят ме 'за ръчичка' до танцувално сборище на паневритмия до хотел Москва. Ходим близо час – рано сутрин. София. Няма още кой да те псува, че пресичаш. Няма напрежение. Някак скучно е небето. Разказват ми разни неща: - Керанов често го бъркали з а общак по концертите и го карали да носи разни неща. - Звезди от 'Ахат' е запял „ти сам си избра тази съдба..“ на съседите си, докато му са се оплаквали, че ги е наводнил. - Румънеца (без Енчев), озвучавайки фестивал в Трансилвания, е бил много учуден, че там всичко е на унгарски, пък са в Румъния. - Има голяма вероятност Иван Ангелов (от Айтос, разбира се) също да е там. Пристигаме по средата на първа четвърт, инфлуенсърите ми влизат в игра. Аз преценявам, че загрявката от ходене ми стига и отивам да седна в средата, където има интересен камерен оркестър. 'Токата и фуга в ре минор' би звучала добре тук, но тъжното Ре.. я няма. Като цяло все пак си почивам доста сполучливо. Иван Ангелов, обаче също го няма да пее

Етичният кодекс на фирмата  свършваше на върха на краката ти; сензорите, които правехме,  не издържаха на термошока ѝ -  бяха я наели само защото по нея калибрираха другите жени *** Съществуваше само когато я погледнеше  и винаги беше в бордо *** Понеже бяха лесбийски  затова изглеждаха  толкова красиви  една върху друга. *** Кобилкина се разхожда като привидение  в сивата си роля из Перото, а на мен са ми вързали тенекия.. от сирене. *** - Намери ли спасител за твоята ръж? - запитах я. - Аз съм Маргарита и си търся майстор, а не спасител! - отвърна тя. *** Мечтата на всеки пишещ: Червенокоска сама в "Перото" със чаша вино и търсещ поглед.. Е, не съвсем сама - пред нея седи Ницше. *** Беше праскова, превърнала се в смокиня, но пак се мислеше за дебела. Що се отнася за костилката й; тя беше заседнала  в лявото му предсърдие. *** и понеже  винаги си тръгваше празнотата винаги оставаше *** И понеже си нямаше мъж затова си нямаше и  любовник  всичко о

За четвърта поредна година и за последен път пътувах към Шумен за фестивала. Беше около 7:00 и излизахме вече от София, зеленото беше в чантата, както и зарядното за телефона, имаше и още тривиални неща; нямаше обаче познати лица наоколо – пак бях в различния вагон. Този път реших да не обикалям по влака, ясно беше, че ще има поне няколко човека, но някак ми хареса те да си останат само възможност и да не виждам реалните им лица. Зачетох биографията на Mano Chao, почти четири часа това правих, освен това пуших в тоалетната и гледах през прозореца – все обичайни неща, нещо ново беше само параноята, която си набих покрай полицаите, които обикаляха наоколо. Зеленото вече явно ми идваше в повече. В Шумен на гарата първия човек, когото видях, беше Джия, освен невероятно къдравата си коса, носеше и китара. След кратко обясняване тръгнахме по релсите – това беше доста кратък път, другите обаче си останаха на гарата, за да чакат такси.  Сред тях успях да мерна el presidente и трите влъхви,

Имаше дълъг канал или тунел – какво значение имаше, когато сънуваш. Лежах на земята около мен имаше доста хора. Те бяха на някаква улица и играеха на дама. „Когато стигнеш до края взимаш още една“ - говореше. „Нямам повече“ . Аз си гледах вените на ръцете – дланите бяха надолу – мърдайки с пръсти, карах вените да прескачат, бутани от сухожилията. Цял ден мога да правя това. „Да начертаем ново поле“. „За какво, нали ти казах, че нямам повече“. „Той ще ни даде“. Гледаха към мен. Едната дойде при мен: „Виж тук са ме снимали с него“. „Жена ми може да ни види“. „Какво?“ „Аз съм женен за ръката си – тя може да ни види“. Тя се върна при другата. „Абе, тоя няма нищо май. Говори, че е женен за ръката си. Пробвах да го накарам да ревнува, та да ме черпи, ма не стана – или стана – той все си гледа празно“. „Да ходим някъде другаде, ако искаш ти карай“. Събудих се на някаква ливада. Имах белег на лакътя. Нямаше никой. Или пък имаше - видях същите две: „Виж тук са ме снимали с н

Ти си измръзналия пръст на Джак, търсещ чужда ръкавица, за да се стопли. Роуз е пияно, което скрибуца в нощта, потъвайки. Язовира е твърде малък, за да има кораб. Оцеляваш. Катериш върха на острова. Момината чешма те е блокирала. Събираш вода от листата. Качвайки се най-отгоре, се сриятеляваш с небето, в което се забиват дърветата.

- Когато мъжете са заели поза "молещо се куче", ти в поза "кобра" ли си или правиш слънчевия поздрав и огряваш всички? - Зависи от мъжа

Бяха се появили по средата на нищото. Тя замина за Русия, той за Америка – имаше още какво да се прави по тях. След студената война двата полюса се бяха разбрали да създадат две същества, които да поддържат мира и да предотвратява бъдещи войни. Как щяха да го правят ли? Ами като цяло доста просто – със съществуването си. Те бяха създадени от ДНК, взета от праисторическа гробница и РНК взета от кръвта, събрана от цял свят – разбира се от неслучайни хора или по-скоро пратеници. Има доста книги, които обясняват как на земята имало паднали ангели, които помагали и тн. Таза книгa не за тях, ами за това, което те създадоха, за да ги обединява, защото тъй наречените „Управници на Света“ не се разбираха помежду си. Или пък това беше само като оправдание за пред хората. Не знам аз. Може би просто им бяха казали отгоре, че е време да се върнат назад към корените, за да приемат планетата Земя като пълноправна. Всичко това звучи налудничаво, но няма голямо значение това за мен, от една година с

Разбирайки че нито тя, нито пък Годо ще дойдат; извика три пъти "Върви в манастир!" под прозореца ѝ и се завърна във Витенберг

В очакване на смъртта на спомена, носиш торби със сухи пасти, солети, череши и жито. Разминаваш се с тълпа от подобни на теб, пътя минава през гарата. Релси, забравили какво е тежест, дебели борове и лели с чанти. „Вземи. Бог да прости” – повтарят всички. Ти се чудиш как може толкова лесно да се прощава. Цял живот ходиш по кривия път, накрая ти спрат „WI-FI”-a, върнеш се от където си дошъл, а близките ти започват да разнасят торби със сухи пасти и тн. Ти си вече при архитекта, започваш да си плащаш вересиите, а отдолу в определени дни чуваш: „Бог да го прости” „Вземи и това” Бог обаче не яде сухи пасти, нито пък жито. Той ти намаля възможностите в чеклиста и следващия път, като слезнеш пак, си я някой просяк, я някой политик и тн. Мислиш, че така живееш на чужд гръб, но всъщност си роб на леността. Разбира се, може да си избереш да си куче или пък вълк, ако си му по-симпатичен. В очакване на смъртта на чакането, идва влагата, после се раждаш отново. Човек си – той пак ти е прост