Вдъхновението
Вдъхновението – това непознато нещо, което превръща ентусязма в изкуство, сега застана пред моя поглед, сигурно с надеждата да му обърна внимание.Да, аз няма да го оставя да си тръгне, отнасяйки със себе си светлината на успеха, но и не искам да го гледам право в очите, а от по-различен ъгъл. Така дано да видя нещо, което ми е убягвало до сега. Какво съм аз без теб, непозната сило? Какво ще достигна без твоята светлина? И защо сега ми е толкова мило. Да гледам очите ти в нощта. Оле, та аз започнах да говоря в рими. Това не добре, значи и като не го гледам в очите пак ми действа вдъхновяващо. По-добре да се обърна… Така вече е друго нещо и нека продължа с моето размишляване. Хората през всичките тези години едва ли са оставяли Вдъхновението да им гледа безинтересния гръб, та това е лудост, защото всеки, смятащ се за творец, всеки ден се моли то да дойде при него и когато това стане, разбира се, би го прегърнал. Но аз сега ще го разнищвам и затова да стой там