Новогодишно
Тази година мойто пристанище ще е пълно с консерви от супа, ще се спират пак всякакви кораби, ще търгуват с рокли и ще отплуват. Аз отново, замествайки фара, (той отдавна забегна на някъде) ще се пуля денем в простора а нощем ще светкам в очакване. И морето, обичайно нахакано, ще ме вика да ходим на някъде, ще мрънкам, но нали сме приятели, трябва да пием, палим и скачаме. После останалите ми от стари любови котви то ще ръждясва за мене приятелски и заедно ще се смеем на наште неволи за него жените са вятър, за мен пък пясък. Ако е писано, ще мине и тази година, ще мириша на риба и вкиснато, ще си топя краката във водата му синя и ще целувам пясъчни кичури.