Новогодишно
Тази година мойто пристанище
ще е пълно с консерви от супа,
ще се спират пак всякакви кораби,
ще търгуват с рокли и ще отплуват.
Аз отново, замествайки фара,
(той отдавна забегна на някъде)
ще се пуля денем в простора
а нощем ще светкам в очакване.
И морето, обичайно нахакано,
ще ме вика да ходим на някъде,
ще мрънкам, но нали сме приятели,
трябва да пием, палим и скачаме.
После останалите ми от стари любови
котви то ще ръждясва за мене приятелски
и заедно ще се смеем на наште неволи
за него жените са вятър, за мен пък пясък.
Ако е писано, ще мине и тази година,
ще мириша на риба и вкиснато,
ще си топя краката във водата му синя
и ще целувам пясъчни кичури.