Мъглите
Мъглите, майко, все с мене ходят,
мъглите, майко, ме пият.
Денем не се виждам,
нощем не се чувам –
веке само имам
ази тез мъгли. (х2)
Мъглите, майко, са мойто либе,
мъглите, майко, аз любя.
От тях правя кòси,
от тях правя снàги –
те са мойте жèни,
мойта тиха смърт. (х2)
В мъглите, майко, тебе те изгубих,
в мъглите, майко, съм сирак.
Нямам нито къща,
нямам нито лѝце –
аз съм речен камък
връз суха пръст. (х2)