Тунелът
Вие виждате ли светлината?...Аз не я виждам. Но и не искам това да става, защото, нали разбирате, добре съм си тук. Добре ми е в тази тъмнина и се радвам, че отдавна вече не помня кое беше напред и кое назад! Разни хора минават покрай мен, бутат ме по рамото и питат: „ Извинете, напред ли е изхода?, а аз ги поглеждам намусено и им казвам, че за мен изхода е този тунел. Те, разбира се, ме приемат за луд и продължават сляпо напред, но не след дълго пак потропват по рамото ми. За толкова години, как пък никой не запомни, че този тунел е кръгъл и краят му може да бъде намерен само вътре душата. Някои хора са толкова тъпи, че ми се е случвало да ме потупват по рамото 20 пъти, докато накрая сам не съм ги изхвърлял от тук. Най-интересни обаче си остават тези, които не ме питат за посоката, ами просто следват вътрешната си светлина. Такива хора толкова ме ядосват, че дори е имало моменти, в които съм ги спъвал, само и само, за да не излезнат, но те пак успяват. Да ги… и в хитреците! Но д