Тунелът

   Вие виждате ли светлината?...Аз не я виждам. Но и не искам това да става, защото, нали разбирате, добре съм си тук. Добре ми е в тази тъмнина и се радвам, че отдавна  вече не помня кое беше напред и кое назад! Разни хора минават покрай мен, бутат ме по рамото и питат: „ Извинете, напред ли е изхода?, а аз ги поглеждам намусено и им казвам, че за мен изхода е този тунел. Те, разбира се, ме приемат за луд и продължават сляпо напред, но не след дълго пак потропват по рамото ми. За толкова години, как пък никой не запомни, че този тунел е кръгъл и краят му може да бъде намерен само вътре душата. Някои хора са толкова тъпи, че ми се е случвало да ме потупват по рамото 20 пъти, докато накрая сам не съм ги изхвърлял от тук. Най-интересни обаче си остават тези, които не ме питат за посоката, ами просто следват вътрешната си светлина. Такива хора толкова ме ядосват, че дори е имало моменти, в които  съм ги спъвал, само и само, за да не  излезнат, но те пак успяват. Да ги… и в хитреците! Но да не говоря сега за това, защото знам, че те ще се върнат при мен все някога (усмихва се злобно).
Животът се върти, нали, така че да седна. Тук е доста чисто  - явно хората се грижат добре за вътрешния си живот. И аз съм задоволен отвсякъде, знаете ли, колкото повече са объркани те, толкова повече става уютен този тунел, а повярвайте ми аз имам най-яката къща в целия свят!...Представяте ли си - вие сте объркани толкова много, че накрая ми стана жал за вас и поисках да ви се покажа, та да не мислите, че сянката в огледалото е от лампата - аз съм това. Едва ли ще ме познаете обаче, защото все ме свързвате с разни  предмети, разни хора, разни глупости, а аз съм вътре във вас, мамка му, и се чувствам добре. О, вие сега ще кажете, че съм някой луд, който ви занимава с глупости и просто иска да оправдае парите, които сте дали за билет, но истината е, че направих така че актьора да не излезе тази вечер, за да съм аз тук сега. Не, не го убих, въпреки че трябваше, а просто му казах, че ако не ме остави излезна ще напусна неговия свят – той, разбира се, беше толкова ужасен, че се съгласи. Сега е в близкото заведение и пие, но вие сами ще го видите това след представлението. Може още сега да ви черпя по едно, пълно до горе, нали така го пиете…Преглътнете болката, приятели, и оставете течността да изгори вашето, задръстилото се от писъци, гърло. Приятно е, нали! Алкохола е нещото, което придава ъгловото ускорение на този тунел, колкото повече пиете, толкова повече увеличавате завъртанията. Хайде въртете се (крещи)… Аз съм тук и ще ви се радвам! Бъдете мои гости. Нека заедно напълним този тунел… S=πr2 или казано на моя език – Страхът = пиенето по квадрата на разочарованието. Не я знаехте тази формула, нали – това е и целта, но не мислете, че като вече сте осведомени ще спрете да я ползвате - окръжността е безкрайна, не забравяйте.