Към публиката
Маса от хора гледат сега към мене, но дали виждат, че аз съм просто една проекция. Проекция, която без техните очи би изчезнала на мига. Да, дами и господа, до този извод стигнах вчера, когато седях в един тъмен бар. Или по-точно осъзнах, че когато угаснат прожекторите, аз оставам едно нищо, което просто трябва да си тръгне, към къщи, оставяйки театъра. „Но ти си звездата” - ще кажете! Да, така е, но както знаем, звездите излъчват светлина, а не приемат. Вие приемате! Вие сте ми взели светлината! Заради вас сега съм потиснат, a искам да съм както преди. Преди, когато всичко блестеше. Когато и на излизане от тази сграда пак греех… (иронично засмиване) Как си стойте, там в тъмнината, и спокойно гледате моето раздаване на светлина. Не ви ли е жал за мен?... Или може би това е целта на театъра: група хора да зареждат всички останали. Да, вие ще опонирате, че сте платили билет, но за мен парите не са светлина, а просто поддържат тази сграда. (тръгва да излиза от залата) Чакай! Няма да