Дунавци
Прегърнах Луната към 2 часа и си тръгнах. Тя беше по джапанки и зашляпа по алеята. Към 6:40 вече чаках Молоко на метрото. Тя естествено закъсняваше. Появи се някъде към 7 с огромна раница и с нещо като боди, което покриваше много оскъден ареал от тялото ѝ. Впечатлих се. Седейки в метрото, забелязах, че беше само с един чифт презрамки (тези на хипотетичното боди), и то те постоянно падаха. Щеше е да е доста успешен стоп. На „Обеля” почакахме и Босненката няколко десетки минути. Тя се появи със свободолюбивия си характер и бански, подаващ се изпод още по свободолюбивите дрехи, които най-вероятно щяха да продължат в друга посока. Имаше и няколко татуировки, разпръснати по тялото. Загледах се в „Ин и Ян”, стояща между лопатките ѝ. Така и не разбрах кое всъщност е мъжкото и кое е женското в този символ. По-късно нейното обяснение „това го направих, за да ми напомня, че не всичко е такова каквото изглежда” щеше да прекъсне моите терзания поне по този въпрос. Постепенно преминах в sta