Омир
- Отвори ми, Омире, отвори ми и кажи
какво ще правим в тези тъмни години.
- Какво ще правим? Какво ?Какво? -
всеки ден някой пита ме това,
но правилния въпрос, слепецо, е: Защо?.
Защо сме ние вече толкоз прости?
Защо все нещо ни боли,
когато си зададем въпроса:
„За да виждаш, трябват ли очи?”
Не трябват ! Ето аз съм сляп,
но знам до болка Ахиловите грешки,
а ти приятелю макар и млад,
ще стъпиш гордо в реда на ръководените пешки.
-Ръководени от кой?Какво?
Защо си правиш тез игри словесни?
А не съм пешка, а ядро
на творци, блестящи и известни!
-Ядро ли! Ти си просто захвърлен меч,
в полята около троянските врати
и да крещиш „Отвори ми, отвори!”
Хектор няма да го стори,
ами ще гледа как изгаряш ти,
в пламъците гнусни на слепотата.
- Но чакай!Как така, ами душата?
Аз съм известен творец
на стихове, слова и песни, и
всички изкуства са ми тъй лесни,
как ще ме наричаш ти слепец.
- Наричам те! И дори ще го напиша
на надгробния ти, още ей сега,
защото ти за мен си вече мъртъв,
останала е само изгнилата душа.
А за известен, да, такъв си,
но това е просто една лъжа,
защото публиката твоя търси
някой да я води като овца.
И да ѝ показва кое да е красиво,
кое да бъде нейната звезда,
а през другото време просто се налива с пиво,
и търси топлите прегръдки на калта.
-Но чакай ти си много остър
аз вярвам в твойта светлина,
затова и сега съм тука,
стоейки пред таз врата.
-Ти стоиш, но си просто троянски конник,
дошъл да вземе моята земя
и да я превърне в убежище на слепите стада.
- Ти си горд, но ни скоро ще разбием
твоята тъй мизерна троянска врата
и тогава ти ще гниеш
в пламъците на новата зора.
- Нова ли!Та тя е веч умряла,
а аз преливам от слънца
и помни, слепецо, боговете не забравят
кой е предизвикал радост в хорските сърца.
- Какво си предизвикал ти, бе,старче,
със своите прехвалени слова,
които вече никой не разбира:
Ахил, Хектор бля, бля,бля!
-Не разбираш ти,проклетнико злосторен,
махай се от моята врата
и очаквай скоро да те повика Хадес -
при него в долната земя.
-И кой ще ме убие? Ти ли?
С таз трепереща от паркинсон ръка,
че теб биха те удушили
дори ръцете на някоя жена!...
В този миг земята се разцепи
от удара на падаща стрела –
Аполон ще зарази всички слепи,
внасяйки чума в техните тела. *
И нашият приятел Омир
за малко ще бъде на свобода
от слепците, нахални и злосторни,
идващи на неговата врата.
А ти ако искаш прогледнеш,
ако искаш да спре да ти тежи
това,че всички около теб са слепи.
Нещо много просто направи:
хвани един лък, по детски,
и започни да целиш усърдно ти
всеки, който нагло пречи
на безкрайния простор пред твоите очи.
* В Троянската война Аполон е на страната на троянците и неговите стрели 9 дни носят в лагера на ахейците чума.