Проклятието на умната жена

Беше от онези жени, които ти оставят метален вкус в устата. Стоеше леко приведена на масата в разкопчаната си риза, с пияния си поглед, с ръце недалеч от синьото боро, което постоянно пушеше, и разказваше разпалено за деня си с обичайната женска изчерпателност. Жорж мислеше за себе си и никак не я забелязваше, въпреки че постоянно говореше за червилото ѝ и ѝ палеше цигарите. Тя не очакваше нещо по-специално от него тази вечер, ами просто реши да разходи суетата си, която вече беше доста напълняла и имаше нужда от движение. Той смяташе, че най-забележителното нещо в нея беше смесицата от мъжки приказки и архаичната ѝ женска изтънченост, която му напомняше за началото на XX век. Базикаше я, че ще ѝ подари цигаре, с което може би по-малко ще размазва червилото си. Тя не искаше нищо да ѝ подаряват и вярваше, че размазвайки части от себе си наоколо щеше да постигне някаква нетленност – все пак фасовете се разлагаха много по-бавно от плътта. За мен най-забележителното в нея беше лицето ѝ, лице, което можеше да се роди само в Русе. То носеше някаква мекота, не се натрапваше с нищо друго освен с красотата си и винаги знаеше накъде да бъде обърнато. В него се долавяше нещо аристократично, може би заради изразения нос, който винаги беше леко запушен. Тя ходеше с червено червило, което мажеше, ползвайки малко огледало, което отразяваше само устните ѝ. У другите този ритуал навяваше единствено секс, докато за нея беше поредното доказателство, че тя е конкретна в действията си и гледа само към това, което в момента я интересуваше. За мъжете също имаше конкретни изисквания: трябваше да са с изрязано деколте. Само това искаше и смяташе, че то е показателно за всичко останало. Разбираше пет езика, работеше като фронт офис мениджър в голям хотел и с неохота слушаше, когато подчинените ѝ злословеха за колегите си, идвайки в кабинета ѝ. Освен всичко казано до тук беше във втория ден от овулацията си и си търсеше някой двадесетгодишен за няколко вечери. Жорж макар и горе-долу на толкова беше по душа старец, а по акъл – бебе. Тя обаче го харесваше и не отклоняваше никога поканите му даже постепенно взе да го приема като партньор за словесни закачки, а не само като кон за разплод. Лесно можеше да си намери някой друг, който да ѝ връща руменината по лицето, но виж Жорж с неговите обноски и с това, че винаги помнеше кога с кои обувки е била, нямаше как да не стане специален в очите ѝ. Разбира се, тя искаше и да спи с него, но той се дърпаше и това някак я изнервяше, дори смяташе за истина слуховете, че той е гей; но дори и това да се окажеше вярно, тя с лекота се беше научила да превръща хората в бисексуални. Да, досега имаше опит само с жени, но това не я плашеше.       
- Ти май не ме забелязваш?
- Авторовите думи са такива, иначе аз те забелязвам!
- Докажи ми го.
Жорж само се засмя, взе чашата ѝ и излезе навън. Тя за момент се втрещи, но после също се засмя, остави бакшиш и го последва. Беше вторият ден на Великден навън ръмеше и беше тихо, само той и неговото налудничаво пеене на руски романси разваляше спрялата обстановка. Жорж като видя, че и тя излиза, взе да танцува около нея, продължавайки да пее. Тя започна да ръкомаха, опитвайки да си вземе чашата, но той нарочно я местеше от едната си ръка в другата и се смееше.
- Ако ми я дадеш, ще си освободиш ръцете и може и на казачок да го обърнеш – опита да го иронизира тя.
- И така мога!
Той  постави чашата внимателно на челото си и започна да играе, крещейки пиянски от време на време: „Шаганэ ты моя, Шаганэ!”, а след това - „Потому, что я с севера, что ли,”. Тя седна срещу него на мокрия асфалт и запали поредна цигара.
- Всъщност аз съм от север в случая, а не ти – отвърна тя.
- Тогава защо така бързаш и ти е студено?
- Искам да проверя и други неща от авторовите думи дали са верни, нали и днес ще ме изпратиш? – засмя се тя.
- Разбира се! – каза той и хвърли някъде назад чашата.
Предвид тяхната ирония с моите думи смятам да добавя само следното: Проклятието на умната жена не е толкова фактът, че често заспива сама с някоя дебела книга (както съм мислил досега); ами способността ѝ (разпусне ли му малко края) винаги да си намира някой, който да я направи пияна и глупава, седяща върху далечен мокър асфалт. Разбира се, предвид продължението на тази история това проклятие се оказва по-скоро талант.