Оф

Когато получих пожеланието  "Оф..съжалявам, че не е романтично.. и че не е навреме, но! В моя свят пък си роден на друга дата и си запазвам правото да ти честитя тогава! (М. Р.)" помислих, че е просто урок по оригиналност. Тази цинична мисъл обаче се оказа грешна. На другия ден събудих във въпросния свят.
- Къде съм?
- Говори по-ниско!
- По-тихо искаш да кажеш.
- Не, по-ниско.
- Как става това?
- Оф. Виж сега, преди около 70 години във вашия свят Гьобелс  е издал указ, с който е сменил тона Ла от 432 Hz на 440 Hz (https://www.youtube.com/watch?v=avT3AUA-X6c ), след това реших да дойда тук. Очаквахме, че нещата ще се върнат по старому след като нацистка Германия загуби, но не щеш ли през 53та това официално беше прието като световен стандарт. Оттогава слушате преебана музика, и не се извинявам за израза.
- И къде е проблема? Съотношението е едно и също, мелодиите са едни и същи  само честота е малко по-висока... някакви си 8 Hz, кой по дяволите усеща разлика от 8 Hz.
- С теб сега разбираме ли се?
- В  смисъл? Нали спорим, как да се разбираме!
- А защо спорим?
- От къде да знам.
- Ето разлика е толкова голяма, че ти дори не можеш да я назовеш.
- Значи искаш да ми кажеш, че сега спорим, защото аз говоря с 8 Hz по-високо от теб. Това е налудничаво.
- Не, ти си говориш както трябва да си говориш, защото в природата никой не го е сменял, но! твоята любима песен е била слушана на основата на 440 Hz, а моята на – 432 Hz и... другото мисля, че стана ясно.
- Остава да ми обясниш, че 8 Hz всъщност е честотата на Земята и видиш ли заради това са ни прецакали. Теорията е, че така един вид са добави още едни 8 Hz и така са заглушили естественото вибриране, което ние сега не чуваме, слушайки музика. Това е теория на конспирацията, за бога, стига глупости!
- При мен няма конспирации, просто нещата са такива каквито са и не ги променям. Виждам, че си запознат с темата, след като ми обясни защо именно са го сменили и въпреки това ме остави да ти обяснявам като на малоумен. Явно имаш някакъв фетиш да слушаш гласа ми.
- Ти вярваш в това?
- Да спрем до тук, може да говорим за нещо друго, като например – косата ми. Обичам да я държа пред лицето си така съм по-загадъчна.
- Това ти го казах аз, когато се видяхме последния път и ти ми обясни, че не обичаш да я държиш така, а, ако толкова държа, мога да си намеря нещо друго загадъчно, например някъде навън, защото ти сега си заета.
- Не обичам да знаят другите какво обичам, освен това гледах да задържа спора, с теб винаги спорим и се караме и това като че ли е моя фетиш.
- Значи всъщност спорим, защото, госпожицата, има такъв фетиш, а не защото...
- Разжалвал си ме?
- А?
- Бях „черната госпожица” преди.
- Пак си си, само дето правя препратки и към други особи и го казах по-общо.
- Значи: ползваш пожеланието ми за основа на разказ, в който да говориш и за някаква друга; освен това нахълтваш в света ми и на всичкото отгоре не споменаваш нищо за косата ми... Ще приема, че си глупав, добавяйки, че „импотентен ми харесваше повече”.
- Какво?!?
- Веднага откачи, а? – засмя се тя. – Това е фраза от един любим твой филм...
- Знам!
-...пък и трябваше да ти го върна по някакъв начин. Ама наистина глупав ли си? Идваш тука и първото нещо, което казваш е „Къде съм?”. Няма „Здравей, разхубавила си се!” или поне „Как си?”
- Разкарай се!
- Виж сега, щом казвам, че имам мой свят, значи наистина имам. За останалото – ако наистина си се засегнал, можеш да ми демонстрираш!
- Да не превръщаме и това в поредния вулгарен разказ.
- Жалко!
- Не помня и теб като кучка.
- Най-често използваш думата „чума”.
- След като изчезна взех да го използвам.
- Тука говорим само за сегашни неща.
- И кое е сегашното, че спорим, защото това е твоя фетиш, а изобщо говорим (което видимо е безсмислено) само защото моя фетиш пък е да слушам гласът ти.
- Променям оценката си от „глупав” на „разсеян”!
- И това за херците бяха някакви глупости, нали?
- Вярно си е, можеш да пробваш да слушаш нещо. Но, да, тук има много по-големи разлики, това е само едно малко нещо.
- А другите са?
- Ще повторя: не обичам да знаят какво обичам!
- Започнахме с научна лекция после взе да става някаква балканска версия на флирт, саркастичен и заядлив.
- Разбирам, обичаш да обобщаваш, но нито е балканско, нито е флирт. Това е начина, по който си говорим с теб.
- И какво следва?
- Сега можеш да си намериш нещо загадъчно!
- Навън ли?
- Пак ли искаш да си сменям оценката!?