За камъните и техните очи
https://www.youtube.com/watch?v=X7wvAQ5nkBQ
Ще кажа, че беше със сини очи, че отново носеше резедавото си палто и накрая – че имаше вилица в едната ръка. Въпреки че аз на практика не виждах нищо, защото блатото постоянно беше покрито с разноцветни пàри. Чувах само гласа ѝ:
- Подредила съм ги по цвят, няма как да ги сбъркате, зелените са първи! – каза тя и после си тръгна.
Тя беше от тези, които шлифоваха камъните. Те населяваха една пещера малко над блатото и винаги, когато ни носеха нова партида, идваха с някакво оръжие, защото се страхуваха от мечока, които ни надзираваше. Мечока отговаряше за цялото блато и не беше особено страшен, но тези от пещерата не го разбираха. Моята работа беше да търкалям камъните в калта, имаше и още двама, които описваха резултатите някак, невиждайки също нищо. След това тези, които имаха сетива, проверяваха дали камъните още светят. Нито ние в блатото, нито мечока, нито дори тези от пещерата не можехме да знаем дали сме си свършили работата, защото сетивата ни бяха ограничени чрез различни способи: При нас, блатните, беше вечна мъгла, която ни следваше дори и когато напускахме блатото; мечока по рождение имаше само обоняние, а тези от пещерата бяха със зашити към кожата превръзки върху очите. Въпреки това обаче тя винаги казваше вежливо, че ги е подредила по цвят, колкото и глупаво да беше това. Точно заради тази нейна наивност я кръстих Амелѝ. Като дете бях гледал филм с това женско име в заглавието и той ми е останал в съзнанието като история за наивността. Като пораснах влезна в сила регулацията на сетивата и ми остана само спомена.
- Не винаги съм наивна! – отвърна Амелѝ.
- Не знаех, че си тук, иначе щях да мисля нещо друго - засмя се. - Впрочем и ти си успяла да се научиш да четеш мисли – допълних удивен.
- Всъщност това е от камъните, трябва да се убодеш с тях. Само дето обаче когато са зелени или сини го мога само, когато са червени например не става.
- Няма как да знаеш какъв цвят са.
- Има захапваш бял камък и виждаш за около минута.
- А белия как го познаваш?
- Белите камъни топлят, ти такива не си виждал, те се тестват в чиста вода само.
След като допълни това, си тръгна отново. Имаше някакво неистово желание да обяснява нещата. Аз започнах да хапя разни камъни, а после и да се бода с тях – нищо обаче не се получаваше. За радост никой не ми виждаше действията. По едно време дойде чаплата, издавайки характерния си крясък - тя всеки ден минаваше през блатото, за да ни продава разни неща. Оживихме се. След около час дойде и мечокът и ни каза, че сме свършили за днес. Когато се прибрах започнах да анализирам поведението на Амелѝ: това че ми беше прочела мислите беше някак обяснимо, понякога се наблюдаваше като страничен ефект при тези от пещерата, но за виждането на цветове вече със сигурност лъжеше. През нощта пак сънувах, че е със сини очи, резедаво палто и вилица, тъй че когато го казвам следващия път пак ще съм убедителен, въпреки че само тези, които имаха сетива знаеха дали е истина. Или може би не.
https://www.youtube.com/watch?v=B2DR3XqKM_k