Роза

Останала далеч от самотата
ще откъснеш лист от нежна роза
и чувствайки се център на земята
ще поемеш щастие свръхдоза.

Опиянявай, скъпа, опиянявай
моята душа с огнени очи
и не забравяй, скъпа, не забравяй
че сбъдват се нашите мечти.

А на прага на морето 
стоят разпилени хиляди души
и горе нейде на небето
радва ни се Той, присвил очи.

Защото вижда в моя поглед,
как се отразява твоята душа
и знае, че за нас ще бъде пролет
всичко до края на света.

На розата ги няма веч листата
похаби ги ти с нежната си страст
и остáви ми дори рана на устата,
но тя е обща – аз съм вече твоя част.