Диалог

Той
Девет години самозадоволяване,
как се лекува такова заболяване?

Тя
Едва ли ще те отуча –
ти си тежък случай.

Той
Не ми е тежало, че нося
такава жестока диагноза.

Тя
Тогава постоянно носи си я –
ръката ти чака нова мисия!

Той
Не, тя иска някой да ѝ партнира,
изморена е – не я оставям намира!

Тя
Най-добре намери си куртизанка
със обноски на англичанка.

Той
Не съм паралия, единствената,
с която спя се казва – Немотия.

Тя
Да, обичайната сцена – беден студент,
имащ от живота, какво да взема.

Той
Еми, какво да се прави –
жертва съм на женски нрави.

Тя
О, бедното момче –
много е зле!

Той
Все пак мога да обичам,
без Казанова да се наричам.

Тя
Големи думи от голям странник.
Странно, не приличаш на ненормалник.

Той
Приличам – не приличам;
обичам – не обичам…

Тя
Да, ти си човек на крайности –
пълна кошница с потайности.

Той
Аз съм това…Ти пък не си…
Конкретното е глупаво, мадам Бовари!

Тя
Защо ми викаш така, не зная.
Пък и… обичам с хората да си играя.

Той
Докато нечий подробности отчиташ,
губиш време човека да заобичаш.

Тя
От вулгарности тръгнахме,
а до любовта стигнахме!

Той
Само Бог
знае нашия епилог.

Тя
Защо? И аз го знам
Две сенки  сливат се – лунен екран.

Той
Луна? Луна?
Къде е тя?

Тя
Намекът не ти ли е познат,
зле си с любовния занаят.

Той
Зле, незле –
любовта ти ме зове!

Тя
Директността не ти е присъща, но…
но тялото ми има какво да ти връща!