Въпроси
Дали се усмихваш поне,
докато четеш ме?
Дали ме чакаш като дете
и погледът горещ е?
Дали има някаква искра,
или обливам ледни брегове?
Дали в тази игра
погледът ми ще съзре
нещо зареждащо,
нещо зелено,
нещо каращо
лицето ти да става червено,
нещо лишено
от женска кокетност;
нещо избягало
от вечна предметност,
неискащо стихоплетства
и думи за вечност…
Любовта не иска човечност,
не иска суперлативи;
а да отриеш у другия това,
което близките му са скрили
от него,
а после да заплюеш света им
с усмивка
и да заровиш свойта обвивка.
В идеализъм заспивам,
топлен от подобни въпроси,
а на сутринта пак откривам
познатите ми празни подноси!