Студено
Посветено на филма „Lieksa”
Залепен за радиатора, гледам филм. Всичко вътре е далечно и студено. Не знам нищо за тази страна, нищо за хората…Този радиатор не върши работа! Но защо ми е студено – дали заради сезона, или заради живота около мен?
Затварям глупавия скайп – той действа само като нов прозорец. Духа ми от някъде – нещо ми напомня за минали дни, за минало щастие.
Филмът си тече, героите са странни, любовната история e недоносена, не е ли това моят живот? Аз също съм ням, в повечето случеи, също съм безпомощен, също не мога да спра да я гледам. Коя е тя? Защо винаги си отива при първото ново изкушение? Защо искам да забрава цялото си минало?
Въпроси и пак въпроси – дълбаят моят душа, но тя не отговаря и все се надява на Нея. Аз дори не я познавам…Студено е, те са обречени.Хубаво е да живееш в приказния свят на матриархата, нима баба ми не е най-важното нещо в моя отминал живот, нима тя не единствения стълб на тази изгнила къща?
Магията – тя единствено ми помага в студа. Искам сега пак да усетя нейното присъствие, искам да ми прати нова Лара. Момче затворено в кутия – това съм аз. Така съм свикнал да живея – близо до студа. Искам да тръгна и аз на път, но без семейството, а само с нея, която и да е тя…Ето те са спасени – прогониха гнилото от своето семейство. Аз едва ли ще успея!
Преставам си я легнала в зимната гора. Всичко наоколо е бяло, дори ние самите, пречистени от всичко. „Нека да останем тук” – казвам ѝ аз. „Нека снега да ни слее”.
Тя обаче става, алените ѝ устни стопява снега – гората изчезва. Ние отново сме в стаята ми, отново радиаторът не грея, но той вече не ми трябва имам нея. Магията пак помогна, пак тялото ми не зъзне. Вече мога да проговоря, да ѝ кажа, че тя е моята пролет. „Не, аз обичам зимата” – казва ми тя. „Искам винаги да съм сгушена в теб, искам радиаторът да още по-слаб”. „Дали ще намерим нашата Lieksa? Дали ще се изкъпем в Pielinen?” – питам я аз. „Не, не мърдам от тук, не мърдам от теб!” – прошепва тя.
Филмът свършва, моята Lara се усмихва, нека изслушаме песента…