Сурва в Перник

  Кожи, бяс, побеснели животни изникват от всеки ъгъл, нападат ме и искат да съм като тях, а аз просто вървя…
Какво ли е това място?
Какви ли са тези хора?
Защо са полудели?
Сигурно се намирам на парада на лудите! Явно тук ми е мястото – сред оглушителен шум, забравени традиции и хора, търсещи забавление. Явно езическият бяс вече се превърнал в консуматорски… Сега вече не гоним зли духове, а душите си – искаме  да ги запратим на място, където няма скука, няма досадни реклами. Точно заради това аз хванах влака и дойдох тук – исках да захвърля поне за малко глупавия телевизор, исках да усетя истински студ, исках да бъда човек. Но, както се случва с всеки затворник, се нахвърлих на първото срещаното нещо. То, разбира се, се оказа друга лъжа, много по-стара от „www”, в която хората продължават да търсят спасение. 
  За какво, за Бога, сте измислили интернета, за какво? Просто можехте да ни раздадете по една кожа, по един звънец, и да бъдем щастливи, без да даваме пари за зеленясали очила( антирефлексни ). Вижте ги тези хора – на тях не са им нужни жици, мишки и транзистори, за да са добре. Те просто се правят на това, от което се страхуват, и така се ощастливяват. Ние обаче не можем да се направим на самотата, не можем да сложим призрака на антисоциалносттна и затова, страхувайки се да не се удавим, започваме да сърфираме! Носете се, приятели, върху тази крехка водна повърхност, носете се. И не се притеснявайте – аз не съм открил философския камък на щастието, не нещо по-умен от  вас, ами просто запълвам бели листове и мастилени кардиограми, които в един момент ще се превърнат на прави линии. Това са вашите прави линии, вашите съдби, които са координирани от администратори и ъплоудари – вие сте еднакви. Ще попитате къде съм аз? Аз съм човек, които в момента стой между две лъжи – стара и нова, и се чуди как да напечата това на Word-а, чуди се как да бъде себе си, чрез студените клавиши. Вие поне ще се спасите!
  Ето  че „животните” се разотидоха, време е да се връщам в моята позната стая и дано утре намеря нова толкова занимателна лъжа. Най-добре ще е да отида на  изложба. Довиждане, дяволи, така и не разбрах как ги носите тези звънци!