ОТЗ
Дадоха ѝ да попълва някакъв въпросник:
Кога станахте днеска?
Към 9:30 започнах работа.
Колко часа работите пълноценно?
Около две каси с кола и три каси с „Пиринско”.
Тя го върна и един чичко от комисията попита:
- Ебавате ли се с нас?
- Мислих, че спазваме някаква етика тук! – контрира тя.
- Госпожо, тук сте, за да разберем доколко харесвате работата си; а не да ви четем глупостите.
- С тези два въпроса ли го разбирате?
- При нас работят много хора. Но.. ето ви още два:
Щастлив/а ли сте тук?
Русото сервитьорче днес ми се направи на интересен и не дойде.
Желаете ли по-високо заплащане?
....
- Последния смятам да го пропусна. Тука каните хора, ясно кога. Като цяло имате право да ме уволнявате, след като спрях да меря времето с часове (покрай работата) и започнах с каси, реших и друго да спра – спрях с вечното ухилване. Като цяло днеска е модерно да си ухилен, да казваш вечно „Добре съм!”, в този бранш даже казват, че е задължително, но.. на мен ми писна.
- Приключвате ли с обясненията вече?
- Да, отдавна съм приключила, дойдох тук само, за да си покажа новата блуза.
Хората все по-често започваха да откачат наоколо и може би точно тогава заживяваха.